GeForce GTX TITAN Z – очаквано разочарование

В началото на Юни, Nvidia пусна в продажба своята най-производителна видеокарта GeForce GTX TITAN Z. След няколкото отлагания, новината съвсем естествено бе обявена без почти никаква реклама и медиен шум. Месеци наред очакванията в графичните среди се увеличаваха, а реални данни за производителността на оценената на $2999 карта липсваха. Продуктови мостри не бяха разпратени до обичайните експерти, а компанията производител изпадна в неловко мълчание предизвикано от изненадващото представяне на вече познатия ни Radeon R9 295X2.Характеристики
Първоначално титулуваната, като най-бърза видеокарта в света се оказа няколко стъпки назад спрямо конкуренцията от AMD, въпреки своите 5760 видео ядра, 12GB бърза DDR5 памет и смятаните за значителни 8.1 терафлопа производителност при операции с 32-битови числа с плаваща запетая. След появата на R9 295X2, цената на TITAN Z изглежда без покритие. Видеокартите имат сходно бързодействие въпреки разликите в техническите параметри, като AMD определено са се справили по-добре и то на 50% по-ниска цена.Nvidia скалъпиха оправдание за липсата на предварителни тестове на TITAN Z в мрежата с обяснението, че видеокартата не е предназначена за сериозен гейминг, а е по-скоро насочена към потребителите работещи на системи с 5К разделителна способност и няколко монитора. Но както ще видим по-долу, твърдението е чисто и просто замитане на следите и опит за замазване на очевидния гаф, който Nvidia допусна.

Дизайн
GTX TITAN Z определено е красива видеокарта. Корпусът е изработен изцяло от метал, с цел да издържи теглото на масивните радиатори охлаждани само от един централно разположен вентилатор. Липсата на водно охлаждане, подобно на R9 295X2, вероятно се дължи на по-ниските нива на отделяната топлина – около 375W.Видеокартата е голяма и заема почти 3 слота пространство, което означава, че няма да се побере в повечето mini-ITX кутии, но собствениците на micro-ATX системи няма да имат проблеми. Задната страна на картата е снабдена с дебел панел, който едновременно играе ролята на стабилизиращ елемент и допълнителен радиатор за отделената топлина. Здравата цялостна обвивка на картата гарантира безпроблемна инсталация, а повреди в следствие на транспортиране са почти невъзможни.
От горната страна на картата са разположени два 8-пинови конектора за ток, но за разлика от R9 295X2 тук нямаме надвишаване на мощността над максимално възможната от PCIe-слот. Наличието на SLI-конектор е интересно, тъй като дава възможност за едновременна работа на две TITAN Z карти, но дали общата цена от $6000 ще си заслужава производителността е въпрос на възможности и сфера на приложение.

От дясната страна са разположени отвори за отвеждане на топлия въздух, както и портовете за свързване – 2x dual-link DVI, 1x HDMI и 1x DisplayPort. Наличието на един HDMI порт вместо два DisplayPort-а е странно, тъй като не предлага достатъчна гъвкавост при свързване на няколко монитора (а според официалния сайт – това е основната насоченост на картата).След демонтаж на радиаторите остават двете големи GK110 ядра (базирани на архитектурата Kepler), както и чиповете на паметта и чипа контролиращ PCIe свързаността.

Производителност и изводи
Въпреки разликите в честотите бързодействието на TITAN Z се доближава до това на R9 295X2, а в някои от сценариите дори го надминава с около 10%. Най-отчетлива разлика се забелязва при работа на по-ниски резолюции – 1920x1080, където картата на Nvidia без проблем излиза напред, но що се касае до мулти-мониторна производителност – силите са почти изравнени. Нивата на шум при картите са също много близки, като основната разлика между решенията е консумацията на ток. Много по-добър вариант за търсещите производителност би била комбинацията от две карти GeForce GTX TITAN Black в SLI режим, които лесно надминават двупроцесорното решение на AMD на една по-приемлива цена – до около $2000 (САЩ).Лошото съотношение между цена и производителност изигра лоша шега на Nvidia. Единствения начин да поправят грешката е представянето на нови варианти TITAN Z с подобрено или с водно охлаждане, което да осигури по-добър топлообмен, а оттам и възможност за оувърклок на чиповете и достигане на повече полезна мощност. Вероятността това да се случи обаче е по-скоро малка. Новата архитектура Maxwell навлиза на пазара и е много възможно в началото на 2015-та да видим мощно решение базирано на нея.